Механизъм на действие
- Комплемент медиирана В-клетъчна лиза
- Клетъчно медиирана цитотоксичност чрез макрофаги и NK-клетки
- Индуциране на апоптозата
MabThera се свързва специфично с трансмембранен антиген, CD20 - негликозилиран фосфопротеин, локализиран върху пре-В и зрели В лимфоцити. Антигенът се експресира върху >95 % от всички В-клетки при неходжкинови лимфоми. CD20 се открива едновременно върху нормални и злокачествени В-клетки, но не и върхухемопоетични стволови клетки, про-В-клетки, нормални плазмоцити или други нормални тъкани.
Този антиген не се интернализира при свързване с антитела и не се отделя от клетъчната повърхност. CD20 не циркулира в плазмата като свободен антиген и поради това не се конкурира за свързването с антитяло.
Областта (домейнът) Fab на ритуксимаб се свързва с CD20 антигена на В лимфоцитите, а Fc областта (домейнът) може да включи ефекторната функция на имунната система, като медиира В-клетъчното лизиране. Вероятните механизми на ефектор-медиирано клетъчно лизиране включват комплемент-зависима цитотоксичност (CDC), дължаща се на C1q свързване, и антитяло-зависима клетъчна цитотоксичност (ADCC), медиирана от един или повече от Fcγ рецепторите върху повърхността на гранулоцитите, макрофагите и NK-клетките. Доказано е, че свързването на MabThera с CD 20 антигена върху В лимфоцитите индуцира клетъчна смърт чрез апоптоза.
CD20: идеалната цел при В-клетката
- CD20 е аминофосфопротеин с 297 аминокиселини (33–35 kD) откриваем по повърхността на В-клетките.
- CD20 е силно експресиран върху В клетките, но не и върху стволовите, дендритните и плазматичните клетки
- Не са известни естествени лиганди за CD20
Свързването на лиганд с CD20 НЕ ВОДИ ДО:
- Намаляване на експресията на CD20
- Интернализация или разливане в плазмената мембрана на CD20.