Формациите в областта на гърдите са изключително честа патология сред представителите на женския пол, особено при жените в репродуктивна възраст. Над 25% от жените ще се сблъскат с някакъв патологичен процес, засягащ млечната жлеза по време на техния живот. Причините за новообразувания в областта на гърдите могат да бъдат най-различни и са с широк спектър от чисто физиологични и свързани с бременността състояния до силно агресивни злокачествени заболявания. Въпреки асоциацията на това заболяване с женския пол, наличието на формация при мъже и деца не бива да бъде подценявано. ¹

Поставянето на диагнозата онкологично заболяване е свързано с посещението на различни специалисти в кратък период от време. Това често кара пациентите да се чувстват объркани. При рака на млечната жлеза, проучване проведено в страни от Северна Европа и Швейцария показва, че пациентките основно се оплакват от следните проблеми, сблъсквайки се с диагнозата: ²

• обърканост, свързана с организацията на лечението
• липсата на достатъчно и различен вид информация
• липсата на психосоциална подкрепа
• липсата на генетично консултиране

Този анализ показва необходимостта от информираност както на пациентите, така и на здравните специалисти. Всички лекари, вземащи участие в този мултидисциплинарен подход при лечението на рака на гърдата трябва да имат необходимите познания, касаещи целият диагностично-лечебен процес, за да може по този начин да дадат съответната информация на техните пациенти. Всеки специалист трябва постоянно да обновява своите знания според последните препоръки на национални и европейски дружества и асоциации, поради динамиката и развитието в диагностиката и лечението на това заболяване.

Поставянето на диагнозата рак на гърдата е един многоетапен диагностичен процес, включващ в себе си както специалисти от различни направления, така и самите пациенти. Моментът, който поставя старта на този процес е първоначалното откриване на формация, в областта на гърдата, която пациентките често определят като “бучка в гърдата”. Работата на медицинските специалисти е да обективизират наличието на тази формация посредством различни образни (мамография, ехография) и необразни методи (като например палпация). Най-честите сценарии, които водят до първооткритието на заболяването са следните:

• Случайно палпирана формация - често самите пациенти са тези, които откриват първи заболяването.  В повечето случаи общопрактикуващият лекар (ОПЛ) е първото медицинско лице, което се сблъсква с проблема. Задачата в случая на ОПЛ е да насочи пациента към подходящия тип образно изследване, спрямо възрастта на пациента, наличието на фамилна обремененост или други фактори, асоциирани с повишен риск от неопластичен процес. (За повече информация, относно препоръките към медицинските специалисти - секцията Поставяне на диагнозата, стадиране и предоперативна диагностика). Понякога, пациентите прескачат тази стъпка и се насочват сами към съответните образни диагностици или хирурзи. Тук трябва да се спомене и ролята на първата среща с медицинско лице и как това ще повлияе на бъдещия диагностично-лечебен процес - важно е всички специалисти, участващи в целия клиничен път на рака на млечната жлеза, да са запознати с алгоритъма за клинично поведение. По този начин може да бъде гарантирано, че без значение кой ще бъде първият лекар, с който има досег пациентът, всички страдащи от това заболяване ще получат отговарящи на европейските и световни стандарти препоръки и насоки.
  
• Скрининг - скринингът е друга честа причина за откриване на заболяването, а в развитите страни - основната. Пациентките биват изпращани на мамография от ОПЛ или се самонасочват (самостоятелно решение или вдъхновено от здравна кампания, което показва включително и тяхната роля). Важно е общопрактикуващите лекари да следят своите пациентки и да им назначават съответните скринингови изследвания според индивидуалните особености и в необходимия интервал. Лезии дълбоко разположени в тъканта и с малки размери, могат и да не бъдат палпируеми, което показва значението на образните методи. Според Европейското дружество по медицинска онкология (ESMO), препоръките за скрининг за рак на гърдата са следните:^3,4
  
  - за жените на възраст между 50 и 69 години - мамография на всеки 2 години
  - пациентки с наследствена предразположеност за развитие на рак на гърдата и/или яйчника:
  
          *интензивен скрининг на определен интервал и с определените образни методи според вида на генетичните мутации
          *МРТ на гърда трябва да бъде обсъден като есенциален компонент на скрининга
          *за периодите между МРТ изследванията се препоръчва:
  
                      **за жени между 30 и 39 години - ултразвуково изследване с или без мамография
                      **за жени над 40 години -  мамография с или без ултразвуково изследване
   

• Палпирана формация по време на профилактичен преглед или посещение в лечебно заведение по друг повод - макар и рядко, по повод друго посещение, лекарите споменават за необходимостта от скрининг или извършват съответния преглед на млечната жлеза. Няма установени практики или препоръки в тази насока.

След установяване на туморна формация в гърдата и нейното обективизиране, следваща стъпка е да бъде установен характерът на неопластичния процес - дали той има бенигнени или малигнени характеристики и ход. Образните методи могат да дадат насока в това за какъв тип процес става въпрос - по-скоро доброкачествен или по-скоро злокачествен, но никога не трябва да се забравя решаващото значение на биопсията. Без проведено патохистологично изследване, няма как да бъде поставена и окончателната диагноза.

Препоръки към ОПЛ и медицинските специалисти в следващия раздел.