Адювантната терапия представлява постоперативното лечение на злокачественото заболяване. Негова основна цел е да бъдат елиминирани раковите клетки, които евентуално са останали или са се придвижили по хематогенен и/или лимфогенен път в други части на тялото. Адювантното лечение може да се състои от:

• химиотерапия - различни режими, в зависимост от хистологичния вариант и стадия на заболяването ¹
• ендокринна терапия (хормонотерапия) - тя зависи от хормоналния статус на тумора (ER +/-, PR +/-) и менопаузалния статус на пациентката. Използвани групи медикаменти са гонадотропин-релизинг хормон (GnRH) агонисти, ароматазни инхибитори, селективни естроген рецепторни модулатори, антиестрогенни препарати. Друг подход за овариална аблация е хирургическото отстраняване на яйчниците (овариектомия) или радиоаблация. Целта на ендокринната терапия е да забави или спре растежа на хормон-чувствителните неопластични клетки. ²
• биологична терапия - тук се визира използването на антитела, насочени срещу специфични таргети по туморните клетки (таргетна терапия) - анти HER2 антитела. Прилагат се при HER2 позитивен карцином. Последните години в адювантен аспект имат приложение и имунните чек-пойнт инхибитори (имунотерапия), при съответните стадии и патохистология. ¹
• лъчетерапия - индикации за постоперативната лъчетерапия биват локално авансиралия процес, положителни резекционни линии за туморни клетки и неблагоприятна биология на тумора. Доказано е, че лъчелечението в адювантен аспект, намалява локорегионалните рецидиви при орган-съхраняващите операции сравнено с оперативната интервенция, сама по себе си, и повишава общата преживяемост. ³
   

Решението за това дали ще се прилага адювантно лечение, и какво ще се включва в него, се прави на база стадия на заболяването, патохистологичния вариант, индивидуалните особености на пациента и се обсъжда на онкологична комисия.