Усложненията на ЗСОНМ включват дефекти на зрителното поле и двигателни увреждания, с потенциална слепота и необратими двигателни дефицити. ^1,2 Двустранното едновременно засягане на зрителния нерв води до тежка зрителна загуба с лошо възстановяване (<6/60). След ЗСОНМ, манифестиращ се с миелит, пациентите могат да останат със значителна сфинктерна и еректилна дисфункция. При кортикално засягане могат да възникнат епилептични припадъци.³ В тежки случаи миогенната респираторна недостатъчност е причина за повишена смъртност. ¹

Голямо кохортно проучване, изследващо предикторите за зрителни увреждания, установи, че ранното начало на заболяването (<21 години) е свързано с по-лошо зрително увреждане, включително слепота, независимо от продължителността на пристъпа. ⁴

ЗСОНМ имат променлив курс и прогноза. Това състояние е или рецидивиращо (80% до 90%), или монофазно. Някои пациенти страдат от хронично увреждане в резултат на рецидивиращи епизоди ¹ Параплегия или моноплегия се отбелязва при около 52% от пациентите с рецидивиращо заболяване в сравнение с 31% от пациентите с монофазно заболяване. Около 60% от пациентите с рецидиви са слепи с едното или двете очи. ⁵ Проучване показва, че 69% от всички рецидиви са лечими до изходна неврологична функция, като се използва стандартна терапия с висока доза кортикостероиди с или без плазмафереза. Лошата новина е, че дългосрочните резултати от рецидивите са силно свързани с тежестта на пристъпа, независимо от ранното започване на лечението. ²