Молекулярна класификация
Ракът на гърдата е хетерогенно заболяване, което хистологично се проявява по множество различни начини. Световната здравна организация (СЗО), прилагайки морфологично-описателна класификация, описва около 20 вида варианта на инвазивни карциноми. 1,2
Класификацията на СЗО с огромното си многообразие има ограничено клинично приложение и затруднява избора на прецизно лечение, основаващо се на биологичните характеристики на тумора и индивидуалния статус на пациента 2-6
Ето защо съвременните ръководства за диагностика и лечение на рак на гърдата използват молекулярна класификация основаваща се на биологичните характеристики на туморите. 2-6 Подобен подход при класифицирането позволява морфологичното многообразие при рака на млечната жлеза (РМЖ) да се сведе до няколко типа, които независимо от малките си различия като цяло се лекуват еднакво и имат относително сходна прогноза.
Основните клинично значими параметри на РМЖ туморите са експресията на основните им биомаркери – естрогенов (ER), прогестеронов (PR), HER2 рецептори и Ki-67 (маркер за пролиферационна активност). 7 През 2011 г. експертното консенсусно решение от St Gallen International Breast Cancer Conference е да се възприеме нова класификация на рака на гърдата на базата на горните четири параметъра 7 и тя да се въведе в клиничната практика. 3-6
Според статуса на ER, PR и HER2 рецепторите и експресията на Ki-67 РМЖ се разделя на четири вида (Таблица 1).
Таблица 1. Молекулярна класификация на рак на гърдата , St. Gallen 2011. 1, 7, 8
Подтип РМЖ |
Клинико-патологични параметри |
|
Луминален А |
ER+/PR+/HER2−, нисък Ki-67 (<14%) |
|
ER+/PR−/HER2−, нисък Ki-67 (<14%) |
||
ER−/PR+/HER2−, нисък Ki-67 (<14%) |
||
Луминален B (HER2-негативен) |
ER+/PR+/HER2−, висок Ki-67 (>14%)* |
|
ER+/PR−/HER2−, висок Ki-67 (>14%) |
||
ER−/PR+/HER2−, висок Ki-67 (>14%) |
||
Луминален B (HER2-позитивен) |
ER+/PR+/HER2+, всякакъв Ki-67 |
|
ER+/PR−/HER2+, всякакъв Ki-67 |
||
ER−/PR+/HER2+, всякакъв Ki-67 |
||
HER2-позитивен (нелуминален) |
ER−/PR−/HER2+ |
|
Базалноклетъчен фенотип (Тройно негативен РМЖ) |
ER−/PR−/HER2- |
*В случай че Ki-67 не е определен, алтернативни характеристики на тумора като например степен на диференциация (G) може да се ползват за определяне на вида му. 7
Вие сте медицински специалист? Регистрирайте се и разберете повече за нашите продукти!
Фигура 1. Разпространение на молекулярните подвидове рак на гърдата 10-12
- Луминален А подтип се среща при около 50% от първичните случаи на РМЖ. Той е нископролиферативен и хормонално позитивен и затова има благоприятна прогноза. 1, 8, 10, 11 Метастазира относително по-рядко от другите подвидове РМЖ като при около 2/3 от пациентите се наблюдават разсейки в костите и едва при 1/4 в белия или черния дроб и далечните лимфни възли. 10
- Луминален B подтип се наблюдава при 15%-25% процента от случаите. При него е висока пролиферационната активност и ниска степента на туморната диференциация (G2-G4). 8 Прогнозата е значително влошена спрямо луминален А подтип като се наблюдава по-ниска средна преживяемост, по-нисък обективен отговор към хормонална и /или HER2 таргетна терапии и по-кратко време до поява на далечни метастази през първите 5 години след диагнозата. 9 Рискът за повторна поява на заболяването при луминален B подтип до 5 години след диагнозата е близък до този при славещите се с лоша прогноза HER2-позитивен (нелуминален) и тройно негативен подвидове. 9, 10
- HER2-позитивен (нелуминален) подтип бива откриван при около 7% от случаите на РМЖ. 8, 10 Характеризира се с средна степен на туморна диференциация (G2, G3) и в около половината случаи позитивни лимфни възли. 10 Склонен е към метастазиране в мозъка, костите, черния и белите дробове особено първите 5 години след диагнозата. 10 Прогнозата на HER2+ нелуминалните тумори е близка до тази на тройнонегативните, когато лимфните възли са засегнати и много по-добра, когато не са. 11 Това донякъде обяснява критичната роля на анти-HER2 таргетната терапия за лечението на този вид РМЖ. 11
- Тройнонегативен (базалоиден) подтип се диагностицира при около 15%-20% от пациентите с рак на гърдата и като цяло има най-лошата прогноза от всички подтипове на заболяването. 8 Тези тумори имат като цяло най-краткото време до метастазиране от всички видове рак на гърдата и освен това най-често проявяват разсейки в мозъка, белите дробове и далечните лимфни възли. 10
Референции:
1. Поповска С, Христова С. Предиктивни парадигми в патологичното субтипизиране на карцином на гърда. Учебна книга: Поведение при карцином на гърда, МОРЕ 2013;67-78. (full text: http://www.more-conference.com/documents)
2. International Agency for research on cancer (IARC). Pathology and Genetics of Tumours of the Breast and Female Genital Organs, ch. 1: Tumours of the breast. World Health Organization Classification of Tumours. Available online at: http://www.iarc.fr/en/publications/pdfs-online/pat-gen/bb4/. Вж. още: Breast Care 2013; 8(2):149–154 (full text: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3683948/).
3. Senkus E, Kyriakides S, Ohno S et al. Primary breast cancer: ESMO Clinical Practice Guidelines for diagnosis, treatment and follow-up. Annals of Oncology 2015;26(Suppl. 5):v8-v30. doi:10.1093/annonc/mdv298 (full text: https://academic.oup.com/annonc/article/26/suppl_5/v8/344805/Primary-breast-cancer-ESMO-Clinical-Practice)
4. Coates АS, Winer EP, Goldhirsch A et al. Tailoring therapies – improving the management of early breast cancer: St Gallen International Expert Consensus on the Primary Therapy of Early Breast Cancer 2015. Ann Oncol 2015;26 (8):1533-1546. doi: 10.1093/annonc/mdv221 (full text: https://academic.oup.com/annonc/article/26/8/1533/248075/Tailoring-therapies-improving-the-management-of)
5. Cardoso F, Costa A, Senkus E et al. 3rd ESO–ESMO International Consensus Guidelines for Advanced Breast Cancer (ABC 3). Ann Oncol 2017;28 (1):16-33. doi: 10.1093/annonc/mdw544 (full text: https://academic.oup.com/annonc/article/28/1/16/2660178/3rd-ESO-ESMO-International-Consensus-Guidelines)
6. Национални стандарти за лечение на рака, 2020. Българско онкологично научно дружество. Достъпно на страницата на БОНД (https://www.oncologos.eu/phocadownload/standarti-za-lechenie-2020.pdf)
7. Goldhirsch А, Wood WC, Coates AS et al. Strategies for subtypes—dealing with the diversity of breast cancer: highlights of the St Gallen International Expert Consensus on the Primary Therapy of Early Breast Cancer 2011, Annal Oncol 2011; 22(8):1736–1747, doi: 10.1093/annonc/mdr304. (full text: https://academic.oup.com/annonc/article-lookup/doi/10.1093/annonc/mdr304)
8. Parise CA & Caggiano V. Breast Cancer Survival Defined by the ER/PR/HER2 Subtypes and a Surrogate Classification according to Tumor Grade and Immunohistochemical Biomarkers. J Cancer Epidemiol 2014, Article ID 469251. doi: 10.1155/2014/469251 (full text: https://www.hindawi.com/journals/jce/2014/469251/)
9.Tran B and Bedard PL. Luminal-B breast cancer and novel therapeutic targets. Breast Cancer Res 2011;13:221. doi: 10.1186/bcr2904. (full text: https://breast-cancer-research.biomedcentral.com/articles/10.1186/bcr2904)
10. Kennecke H, Yerushalmi R, WoodsR et al. Metastatic Behavior of Breast Cancer Subtypes. J Clin Oncol 2010;28:3271-3277. doi: 10.1200/JCO.2009.25.9820 (full text: http://ascopubs.org/doi/abs/10.1200/JCO.2009.25.9820)
11. Cocciolone V, Cannita K, Calandrella ML. Prognostic significance of clinicopathological factors in early breast cancer: 20 years of follow-up in a single-center analysis. Oncotarget 2017;8 (42):72031-72043. doi: 10.18632/oncotarget.18526 (full text: https://doi.org/10.18632/oncotarget.18526)
12. Engstrøm MJ, Opdahl S, Hagen AI et. al. Molecular subtypes, histopathological grade and survival in a historic cohort of breast cancer patients. Breast Cancer Res Treat 2013;140:463-473. doi: 10.1007/s10549-013-2647-2 (full text: https://link.springer.com/article/10.1007/s10549-013-2647-2