Грануломатоза с полиангиит, предишно наречен синдром на Вегенер или грануломатоза на Вегенер (ГВ), е рядък тип васкулит, афектиращ малките кръвоносни съдове на горната дихателна система, белите дробове и бъбреците. Отличителни знаци на заболяването са некротизиращи грануломи и Pauci-имунен васкулит.

Той уврежда горните и долните дихателни пътища (носна лигавица, ларинкс, трахея и бронхи) и бъбреците. ГВ е вид антинеутрофилоцитоплазмени антитела (ANCA)-асоцииран васкулит (AAV).¹

Синдромът на Вегенер е рядка болест със световна заболеваемост между 1/6400 и 1/42 000 и годишна заболеваемост между 1/84 000 и 1/475 000. Наблюдават се разлики на база генетични и етнически различия, като по-високи проценти на заболеваемост се наблюдават в по-студени региони и при хора от бялата раса. 

Детско-проявената болест се среща по-често при жени, докато възрастното проявление - при мъже. ²

Причината са различните вътрешни (генетични – предразполагащи) и външни фактори, като начин на живот, хранене, професия, социален стрес или съчетание между тях при различните социални и професионални групи. Тези фактори утежняват протичането на васкулита, но не са непосредствена причина за неговото появяване.

Заболеваемостта на ГВ е най-висока при хора между 65- и 74-годишна възраст.³

На този етап от развитието на науката причината за появяването на синдрома на Вегенер е неизвестна.

Генетична предразположеност, агенти от околната среда, инфекциозни епизоди и аномалии във вродения и придобития имунитет играят роля в развитието на всички ANCA-асоциирани васкулити.²

За момента се приема, че ANCA са ключови за възпалителните процеси при ГВ. Дефектен имунен отговор към инфекции или автоантигени води до повишено производство на цитокини като IL-17, TNF и IFN-γ от Th1 и Th17 клетки. Свръхпроизводството на тези цитокини води до възпалителна грануломатозна съдова лезия. Също така ANCA се свързват с протеиназа 3 (PR3) и активират неутрофилите, което води до повишеното им прикрепяне към ендотелиума и индуцира тяхната дегранулация, която уврежда ендотелните клетки. ANCA могат да се открият при 80 до 90% от пациентите с ГВ, но има случаи, които са ANCA-отрицателни.¹

ANCA, които се насочват към протеиназа 3, се асоциират с генетични варианти на HLA-DP1A и HLA-DP1B, които кодират MHC тип II. Асоциират се и с варианти на SERPINA1, който кодира алфа-1 антитрипсин, и с варианти на PRTN3, който кодира автоантиген протеиназа 3.²

Неутрофилите играят централна роля в патогенезата на болестта поради отделянето им на споменатия PR3 и взаимодействието на ANCA с него. Автоантигенът PR3, експресиран в мембраната на апоптотичните неутрофили, нарушава тяхното елиминиране от макрофагите. Експресията на PR3 в мембраната на активираните неутрофили предотвратява регулациятана възпалението и е основен фактор в патогенезата на ГВ. 

Докато фагоцитозата на апоптотична клетка при физиологични условия има противовъзпалителен ефект, PR3 се възприема като сигнал за опасност от макрофагите, които предупреждават имунната система. Този ефект на PR3 допринася за появата на автоимунен отговор.⁴

При ГВ е налична исхемична некроза с образуване на немикробни абсцеси и полиморфна грануломатоза, включваща полиморфонуклеарни неутрофили, лимфоцити и многоядрени гигантски клетки. Васкулитът засяга малки кръвоносни съдове (артериоли, капиляри и венули), а по-рядко и средно големи съдове. 

Наблюдава се коагулационна некроза в белите дробове с обилни еозинофили и многоядрени гигантски клетки.

Интерстициалното възпаление е често срещано, а бъбречната папиларна некроза се среща в 20% от пациентите със заболяването.^1,4

Възпалението засяга малките и средните по калибър кръвоносни съдове на дихателната система и бъбреците.

Съдовата стена е оточна, задебелена, на места изтънена, разширена, с възловидни уплътнения по протежението ѝ. По вътрешността на съда се отлагат различни кръвни клетки и се създава възможност за образуване на кръвни съсиреци и стеснение на просвета.

Засегнатите от васкулита белодробни и бъбречни структури са бледи, изпъстрени с участъци загинала тъкан.

Болестта нарушава функцията на белите дробове и бъбреците. Характерни са единични или множествени възли или нодуларни инфилтрати в белите дробове. Наблюдава се стеноза при 10 до 30% от пациентите.⁵

Функционалният капацитет на болните е значително ограничен – през първите етапи – от активността на възпалението и дискомфорта, свързан с него, а в крайните – от необратимите белодробни и бъбречни промени, които снижават в значителна степен качеството на живота.

В част от случаите, най-вече при забавено лечение и напредване на болестта, болните трудно се обслужват сами в ежедневието и се нуждаят от чужда помощ.¹

• Прояви от страна на долните дихателни пътища и белите дробове – поява на кашлица с отделяне на оскъдно количество храчки с примеси от кръв в тях, болки в гърдите, задух, развитие на плеврит (възпаление на плеврата – обвивката на белия дроб).
  Установяват се двустранни или едностранни белодробни инфилтрати при около 50% от болните.^1,5

• Прояви от страна на бъбреците – развитие на гломерулонефрит (възпаление на бъбрека), наличен при 25 и 75% от пациентите с ГВ. В началото бъбречните прояви обикновено са безсимптомни.
  В хода на болестта урината почервенява, при изследването ѝ се установяват белтък и кръв, появяват се отоци по лицето, анемия. Ако болните не се лекуват своевременно, бъбречните промени напредват до крайния стадий на всяка бъбречна увреда – развитие на бъбречна недостатъчност (неспособност на бъбреците да изпълняват специфичните си биологични функции – да изхвърлят от организма във външната среда различни разградни продукти от обмяната на веществата.^1,4,6
• Прояви от страна на опорно-двигателния апарат – поява на мускулни и ставни болки. Артрит се развива сравнително рядко – при 60-70% от болните.¹
• Кожни прояви – подкожни възли, надигнат кожен обрив, по-рядко язви, мехурчета и др. Установяват се при 50-60% от болните.¹
• Очни прояви – склерит или конюнктивит се наблюдават при почти половината пациенти с ГВ. Склеритът може да доведе до некротизиращ преден склерит, което да резултира в слепота. Други по-редки очни прояви включва еписклерит и преден увеит.
• Прояви в ушите – и двете категории ушни заболявания, кондуктивна и сензоневрална загуба на слуха, са характерни за заболяването. Понякога се наблюдава и засягане на средното ухо, включително серозен среден отит и мастоидит.¹
• Прояви от страна на други органи – те са редки и не са типични за синдрома на Вегенер – неврологични симптоми, най-често периферни невропатии, при 30-40% от пациентите и сърдечни симптоми, като най-честото е перикардит.¹
   

Най-често болестта започва с единични нехарактерни оплаквания. Болният развива типичните симптоми на васкулита в продължение на седмици, понякога до месеци – прояви от страна на горните дихателни пътища (секрет от носа, незаздравяващи язви по носната лигавица), по-късно или едновременно с тях – и прояви от страна на белите дробове (кашлица, кръвохрак, гръдни болки, задух) и бъбреците (поява на отоци, белтък и кръв в урината и т.н.).

По-рядко болестта започва със същите симптоми бързо и внезапно и за кратко време или мълниеносно, в рамките на дни, се оформят типичните белези.

Болестта има непрекъснат прогресиращ ход. Това налага непрекъснато лечение до края на живота.⁷