- Възпалителната активност, визуализирана чрез контрастиране с гадолиний, се проявява както при пристъпната, така и при прогресиращата МС3,5
- Интензивността и патофизиологията на възпалението, обаче, са различни6
- Когнитивните промени и мозъчната атрофия възникват на ранен етап и продължават по време на целия ход на заболяването, независимо от формата на МС4-7,10
Т2-усилените и Т1-Gd усилените образни изследвания с МР са най-често използваните секвенции за проследяване на МС и за установяване както на субклиничната прогресия на заболяването, така и на активно възпаление16-18
• Откриват аномалии, но не са специфични за патологията
• Добър маркер за дългосрочната тежест на заболяването
Всички образни изследвания с МР са използвани със съответно разрешение.
FLAIR = потискащо течностите инверсионно възстановяване; МР= образно изследване с магнитен резонанс
• Подобрява видимостта на лезиите в перивентрикуларната зона
• Зони на хипоинтензитет, които отразяват т.нар. „черни дупки”
• Имат връзка с прогресията на заболяването и с инвалидизацията
Всички образни изследвания с МР са използвани със съответно разрешение.
КМБ = кръвно-мозъчната бариера; Gd = гадолиний;
• Преходни; показват нарушение на КМБ и зони на активно възпаление
Различните ЦНС области със субклинични лезии се асоциират с различни клинични прояви на МС
Симптоми:
- Когнитивно увреждане
- Хемисетивни и двигателни
- Афективни (предимно депресия)
Епилепсия (рядко)
- Фокални кортикални дефицити (рядко)
Признаци:
- Дефицити на вниманието, разбирането и екзекутивните функции (на ранен етап); деменция (късно)
- Нарушения от горния двигателен неврон
Всички образни изследвания с МР са използвани със съответно разрешение; МР= образно изследване с магнитен резонанс
Всички образни изследвания с МР са използвани със съответно разрешение; МР= образно изследване с магнитен резонанс
Симптоми:
- Едностранна загуба на зрението
Признаци:
- Скотома, намалена зрителна острота; проблеми с цветното зрение и относителен аферентен зеничен дефект
Симптоми:
- Тремор
- Несръчност и нарушено равновесие
Признаци:
- Постурален и акционен тремор, дизартрия
- Нарушена координация на крайниците и атактична походка
Всички образни изследвания с МР са използвани със съответно разрешение; МР= образно изследване с магнитен резонанс
Всички образни изследвания с МР са използвани със съответно разрешение; МР= образно изследване с магнитен резонанс
Симптоми:
- Диплопия, осцилопсия
- Световъртеж
- Нарушения на говора и преглъщането
- Пароксизмални симптоми
Признаци:
- Нистагъм, интернуклеарни и други комплексни офталмоплегии
- Дизартрия и псевдобулбарна пареза
Симптоми:
- Слабост
- Скованост и болезнени спазми
- Дисфункция на пикочния мехур
- Еректилна дисфункция
- Запек
Признаци:
- Нарушения свързани с увреда на горния двигателен неврон
- Спастицитет
Всички образни изследвания с МР са използвани със съответно разрешение; МР= образно изследване с магнитен резонанс
Как МР може да Ви помогне при откриването на пристъп?
Пристъпите се асоциират с нови, фокални, възпалителни огнища, които може да се наблюдават при изследване с МРТ.20
Засягането на съответната област от ЦНС определя симптомите, които ще се проявят по време на пристъпа.21
- Симптомите по време на пристъп се различават значително при различните пациенти
- Епизодите трябва да са разделени повече от 30 дни
- Повечето пристъпи имат продължителност няколко дни; остатъчните ефекти може да имат по-голяма продължителност (седмици или месеци)21
Пристъпите на МС са непредсказуеми24 и се наричат още атаки, екзацербации или обостряния
МС = множествена склероза
Последици от пристъпите и прогресия на заболяването при МС
Пристъпите могат да доведат до измерими и устойчиви ефекти върху инвалидизацията27,28
В едно проучване със 182 пациента с 279 наблюдавани пристъпа:
Graph from Esch M, et al. In: Giesser BS, ed. Primer on Multiple Sclerosis 20162 EDSS = Expanded Disability Status Scale; MS = multiple sclerosis; RRMS = relapsing-remitting MS.
- В един ретроспективен анализ на 2 477 пациента с ПРМС, по-голям брой на пристъпите в рамките на първите пет години на МС е бил асоцииран с по-бърза прогресия на инвалидизацията по EDSS 6.0 29
- В едно проучване с 1 844 пациента, непълното възстановяване от първия пристъп е било асоциирано с по-бърза прогресия на инвалидизацията30
Референции:
1. Rodriguez M, et al. Multiple Sclerosis. New York, New York: Oxford University Press; 2013:5–8.
2. Esch M, Sicotte NL. In: Giesser BS, ed. Primer on Multiple Sclerosis. 2nd ed. New York, New York: Oxford University Press; 2016:101–24.
3. Kappos L, et al. Lancet 1999;353(9157):964–9.
4. De Stefano N, et al. Neurology 2010;74(23):1868–76.
5. Frischer JM, et al. Brain 2009;132(pt 5):1175–89.
6. Bar-Or A. Semin Neurol 2008;28(1):29–45.
7. Forn C, et al. Mult Scler 2012;18(12):153–63.
8. Zipoli V, et al. Mult Scler 2010;16(1):62–7.
9. Calabrese M, et al. Neurology 2011;77(3):257–63.
10. Pérez-Miralles F, et al. Mult Scler 2013;19(14):1878–86.
11. Karussis D. J Autoimmun 2014;48–9:134–42.
12. Sahraian MA, Eshaghi A. Clin Neurol Neurosurg 2010;112(7):609–15.
13. Ge Y. AJNR Am J Neuroradiol 2006;27(6):1165–76.
14. Rovira À, et al. Nat Rev Neurol 2015;11(8):471–82.
15. Dupuy, Sheena L et al. “MRI detection of hypointense brain lesions in patients with multiple sclerosis: T1 spin-echo vs. gradient-echo.” European journal of radiology vol. 84,8 (2015): 1564-1568.
16. Cotton F, et al. Neurology 2003;60(4):640–6.
17. Wattjes MP, et al. Nat Rev Neurol 2015;11(10):597–606.
18. Barkhof F, et al. Nat Rev Neurol 2011;8(1):13–21.
19. Compston A, Coles A. Lancet 2002;359(9313):1221–31.
20. Lublin FD, et al. Neurology 2014;83(3):278–86.
21. Lublin FD, Reingold SC. Neurology 1996;46(4):907–11.
22. Polman CH, et al. Ann Neurol 2011;69(2):292–302.
23. Antel J, et al. Acta Neuropathol 2012;123(5):627–38.
24. Lublin FD, et al. Mult Scler Relat Disord 2014;3(6):705–11.
25. Scalfari A, et al. Brain 2010;133(pt 7):1914–29.
26. Vercellino M, et al. Acta Neurol Scand 2009;119(2):126–30.
27. Lublin FD, et al. Neurology 2003;61(11):1528–32.
28. Hirst C, et al. J Neurol 2008;255(2):280–7.
29. Tremlett H, et al. Neurology 2009;73(20):1616–23.
30. Confavreux C, et al. Brain 2003;126(Pt 4):770–82.