Защо са важни изследванията с магнитен резонанс?
Активността на заболяването, измерена с магнитно резонансна томография (МРТ), започва на ранен етап от развитието на множествената склероза (МС) и може да доведе до дългосрочна прогресия на инвалидизацията3,4
- Възпалителната активност, визуализирана чрез контрастиране с гадолиний, се проявява както при пристъпната, така и при прогресиращата МС3,5
- Интензивността и патофизиологията на възпалението, обаче, са различни6
- Когнитивните промени и мозъчната атрофия възникват на ранен етап и продължават по време на целия ход на заболяването, независимо от формата на МС4-7,10
Мозъчна патология при магнитен резонанс
Т2-усилените и Т1-Gd усилените образни изследвания с МР са най-често използваните секвенции за проследяване на МС и за установяване както на субклиничната прогресия на заболяването, така и на активно възпаление16-18
Т2-усилени12-13
• Откриват аномалии, но не са специфични за патологията
• Добър маркер за дългосрочната тежест на заболяването
Т2- FLAIR 12-14
• Подобрява видимостта на лезиите в перивентрикуларната зона
Т1-усилени15
• Зони на хипоинтензитет, които отразяват т.нар. „черни дупки”
• Имат връзка с прогресията на заболяването и с инвалидизацията
Т1- Gd усилени12,16
• Преходни; показват нарушение на КМБ и зони на активно възпаление
Области на ЦНС със субклинични лезии и клинични прояви на МС
Различните ЦНС области със субклинични лезии се асоциират с различни клинични прояви на МС
Главен мозък19
Симптоми:
• Когнитивно увреждане
• Хемисетивни и двигателни
• Афективни (предимно депресия)
• Епилепсия (рядко)
• Фокални кортикални дефицити (рядко)
Признаци:
• Дефицити на вниманието, разбирането и екзекутивните функции (на ранен етап); деменция (късно)
• Нарушения от горния двигателен неврон
Оптичен нерв19
Симптоми:
• Едностранна загуба на зрението
Признаци:
• Скотома, намалена зрителна острота; проблеми с цветното зрение и относителен аферентен зеничен дефект
Малък мозък и церебеларни пътища19
Симптоми:
• Тремор
• Несръчност и нарушено равновесие
Признаци:
• Постурален и акционен тремор, дизартрия
• Нарушена координация на крайниците и атактична походка
Мозъчен ствол19
Симптоми:
• Диплопия, осцилопсия
• Световъртеж
• Нарушения на говора и преглъщането
• Пароксизмални симптоми
Признаци:
• Нистагъм, интернуклеарни и други комплексни офталмоплегии
• Дизартрия и псевдобулбарна пареза
Гръбначен мозък19
Симптоми:
• Слабост
• Скованост и болезнени спазми
• Дисфункция на пикочния мехур
• Еректилна дисфункция
• Запек
Признаци:
• Нарушения свързани с увреда на горния двигателен неврон
• Спастицитет
Пристъпи при МС
Как МР може да Ви помогне при откриването на пристъп?
Пристъпите се асоциират с нови, фокални, възпалителни огнища, които може да се наблюдават при изследване с МРТ.20
Засягането на съответната област от ЦНС определя симптомите, които ще се проявят по време на пристъпа.21
- Симптомите по време на пристъп се различават значително при различните пациенти
Пристъпът се определя като епизод на неврологично влошаване, което има продължителност повече или 24 часа без признаци на треска или инфекция22
- Епизодите трябва да са разделени повече от 30 дни
- Повечето пристъпи имат продължителност няколко дни; остатъчните ефекти може да имат по-голяма продължителност (седмици или месеци)21
Пристъпите на МС са непредсказуеми24 и се наричат още атаки, екзацербации или обостряния
Последици от пристъпите
Последици от пристъпите и прогресия на заболяването при МС
Пристъпите могат да доведат до измерими и устойчиви ефекти върху инвалидизацията27,28
В едно проучване със 182 пациента с 279 наблюдавани пристъпа:
Прогресия на инвалидизацията
- В един ретроспективен анализ на 2 477 пациента с ПРМС, по-голям брой на пристъпите в рамките на първите пет години на МС е бил асоцииран с по-бърза прогресия на инвалидизацията по EDSS 6.0 29
- В едно проучване с 1 844 пациента, непълното възстановяване от първия пристъп е било асоциирано с по-бърза прогресия на инвалидизацията30
Референции
1. Rodriguez M, et al. Multiple Sclerosis. New York, New York: Oxford University Press; 2013:5–8.
2. Esch M, Sicotte NL. In: Giesser BS, ed. Primer on Multiple Sclerosis. 2nd ed. New York, New York: Oxford University Press; 2016:101–24.
3. Kappos L, et al. Lancet 1999;353(9157):964–9.
4. De Stefano N, et al. Neurology 2010;74(23):1868–76.
5. Frischer JM, et al. Brain 2009;132(pt 5):1175–89.
6. Bar-Or A. Semin Neurol 2008;28(1):29–45.
7. Forn C, et al. Mult Scler 2012;18(12):153–63.
8. Zipoli V, et al. Mult Scler 2010;16(1):62–7.
9. Calabrese M, et al. Neurology 2011;77(3):257–63.
10. Pérez-Miralles F, et al. Mult Scler 2013;19(14):1878–86.
11. Karussis D. J Autoimmun 2014;48–9:134–42.
12. Sahraian MA, Eshaghi A. Clin Neurol Neurosurg 2010;112(7):609–15.
13. Ge Y. AJNR Am J Neuroradiol 2006;27(6):1165–76.
14. Rovira À, et al. Nat Rev Neurol 2015;11(8):471–82.
15. Dupuy, Sheena L et al. “MRI detection of hypointense brain lesions in patients with multiple sclerosis: T1 spin-echo vs. gradient-echo.” European journal of radiology vol. 84,8 (2015): 1564-1568.
16. Cotton F, et al. Neurology 2003;60(4):640–6.
17. Wattjes MP, et al. Nat Rev Neurol 2015;11(10):597–606.
18. Barkhof F, et al. Nat Rev Neurol 2011;8(1):13–21.
19. Compston A, Coles A. Lancet 2002;359(9313):1221–31.
20. Lublin FD, et al. Neurology 2014;83(3):278–86.
21. Lublin FD, Reingold SC. Neurology 1996;46(4):907–11.
22. Polman CH, et al. Ann Neurol 2011;69(2):292–302.
23. Antel J, et al. Acta Neuropathol 2012;123(5):627–38.
24. Lublin FD, et al. Mult Scler Relat Disord 2014;3(6):705–11.
25. Scalfari A, et al. Brain 2010;133(pt 7):1914–29.
26. Vercellino M, et al. Acta Neurol Scand 2009;119(2):126–30.
27. Lublin FD, et al. Neurology 2003;61(11):1528–32.
28. Hirst C, et al. J Neurol 2008;255(2):280–7.
29. Tremlett H, et al. Neurology 2009;73(20):1616–23.
30. Confavreux C, et al. Brain 2003;126(Pt 4):770–82.