Клинична картина
В клиничната изява на болестта се различават прояви от страна на опорно-двигателната система. Заболяването протича хронично-рецидивиращо с периоди на ремисии и изостряне на симптомите, като се отличава с прогресиращ ход. 1
Начални симптоми при възникване на болестта
Началото е бавно, с прогресивен характер. Рядко ревматоидният артрит се развива остро. 1
Болестта може да се предшества в продължение на различно дълъг период (от няколко седмици до месеци) от различни неспецифични оплаквания, които се срещат при всички възпалителни болести:
- Обща отпадналост
- Лесна уморяемост
- Субфебрилна (до 37.5°С) или висока температура (от 37.5° до и над 39°С) с втрисане и изпотяване
- Ставни, мускулни и сухожилни болки
- Намаление на апетита, отслабване на тегло
- Психическа напрегнатост, раздразнителност 2
Началото също може да се изяви и директно с проява на общи специфични оплаквания като болезненост, оточност и скованост на втора и трета метакарпофалангеални стави на двете ръце. Симптомите се проявяват и на гривнените, лакътните, глезенните и метатарзофалангеалните стави на стъпалата. РА се характеризира и с усещане за затопляне в ставите. Отличава се със симетричност и обхващане на много стави - затова се нарича полиартрит. 3
При лабораторното изследване може да се установят леко изразена анемия и ускорена СУЕ, показател за възпалителен процес. По описаните симптоми и лабораторни промени не може да се постави със сигурност диагнозата. Поставя се при появата на основните симптоми на болестта.
При голяма част от ревматичните болести в началото има сходни оплаквания – описаните по-горе нехарактерни прояви, с които болестта започва.
По данни на СЗО това са около 30% от ревматичните болести през първите 3-6 месеца, в по-редки случаи до 1 год. Тогава е трудно диференцирането на различните артрити.
Този първи начален ранен етап от развитието на болестта изисква редовно проследяване на болния от ревматолог за появата на следващите, характерните симптоми, т.е. до “избистрянето” на клиничната картина. 2
Вие сте медицински специалист? Регистрирайте се и разберете повече за нашите продукти!
Основни симптоми на болестта
Артрит на стави на ръцете – подуване, леко затопляне и понякога леко зачервяване на ставите между средната и близката фаланга на пръстите, т.нар. проксимални интерфалангеални стави, близката фаланга и дланта – метакарпофалангеалните стави, китките (гривнените стави), лактите.
Отеклите стави са болезнени и сковани.
Болката е по-силна през втората половина на нощта и събужда болния от сън.
Силата на болката и дискомфортът, свързан с нея, зависят от активността на артрита и от индивидуалния болков праг на болния – минималното въздействие, което предизвиква болково усещане.
От ставите на краката най-често се засягат коленните и глезенните, следвани от ставите на пръстите на стъпалата.
Челюстните стави, гръбначният стълб и ставите на таза се засягат рядко при единични болни.
Ставите между крайната и средната фаланга на пръстите на ръцете и краката (дисталните интерфалангеални стави) не се засягат от РА. 2
Сутрешна скованост – след няколко мъчителни безсънни нощни часа и с настъпването на деня ставната болка постепенно намалява и прераства в сутрешна скованост – невъзможност за волево свиване на посочените стави.
Сутрешната скованост продължава от 15-20 минути до няколко часа.
Продължителността ѝ е косвен показател за активността на артрита. 2
Наблюдава се и нехарактерно подуване, оток (поради вътреставните изливи - хидропси), болка и скованост на една (моноартрит) или на две до четири стави (олигоартрит). В началото ограниченията в подвижността са възстановими, тъй като се дължат на болката и отока. С развитието на болестта обаче проблемите с пълноценната подвижност в ставите са невъзвратими поради трайната деформация. 4 Подобни прояви могат да предшестват появата на всеки друг артрит.
В ранния етап от развитието на РА е трудно, в някои случаи и невъзможно поставянето на правилната диагноза със сигурност.
Болните трябва да се консултират през месец-два с ревматолог, за да се проследи развоят на болестта и да се регистрира първата поява на следващите, специфични за болестта, симптоми.
Дотогава се назначава лечение като в началните стадии на всеки артрит със сходно протичане. С напредването на болестта възпалението обхваща и други стави.
Променените стави се броят не в хоризонтална, а във вертикална посока – от периферията към основата на ръката или крака.
Така например промяната на 1 или 4 стави между средната и близката фаланга на едната и другата ръка се броят за 1 става – проксималните интерфалангеални стави. По същия начин се отбелязват и ставите между близката фаланга и дланта – метакарпофалангеалните стави и т.н. 2
Ставни деформации
Появяват се в напредналите стадии на болестта, най-вече при забавено диагностициране и лечение.
Пръстите са с формата на “бутон”, “бухалка” или “лебедова шия”, дланите са извити настрани като “духнати от вятър”, китките, дланите и пръстите оформят профила на “двугърба камила” според образните сравнения на старите автори, описали различните прояви на болестта.
Често лактите са свити и болният не може да изпъне ръцете си докрай. Мускулите в съседство със ставата и между костите на дланите изтъняват, мускулната сила намалява.
Посочените промени са характерни за РА, но могат да се развият и при някои болни от други видове артрит – псориатичен артрит, периферна форма на болестта на Бехтерев и др. Тогава казваме, че ставите са променени по “ревматоиден тип”. 2
Възпалението обхваща не само ставите, но и близкоразположените тъкани и органи – сухожилия, сухожилни влагалища, мускули, надкостница.
Ставата губи своята външна “тъканна” опора, “разхлабва се” и става нестабилна и податлива на травми при минимални натоварвания.
Това допълнително затруднява движенията на болния и ограничава още повече неговия функционален капацитет – възможността да извършва ежедневни и професионални дейности.
Сравнително рядка възможност при РА е развитието на извънставни прояви на болестта, т.нар. “висцерализация” – освен на ставите, възпаление и на други тъкани и органи: 2
Сърдечно-съдовите последствия са вследствие на възпалителни промени на миокарда, перикарда и клапния апарат. Най-често възниква перикардит, който при повечето пациенти протича асимптомно.
Типично ревматоидно нарушение на дихателната система е ексудативният плеврит. В ексудата се открива ревматоиден фактор.
Нефрологичните усложнения също са сред често срещаните вследствие на РА. Статистически при около 40% от болните се установява пиелонефрит. 5
Други чести ревматоидни усложнения са: анемия, кожни, костни, очни, неврологични, стомашно-чревни увреждания, инфекции и тн. 2
Референции:
1. Петрова, Даниела. Пропедевтика на вътрешните болести. Edited by Даниела Петрова, първо ed., vol. 2, София, Централна медицинска библиотека, 2022. 2 vols.
2. Торосян, Анахид, et al. ВЪТРЕШНИ БОЛЕСТИ. Edited by С. Тишева, Второ преработено и допълнено ed., vol. ПЪРВА ЧАСТ, Плевен, КАТЕДРА "ВЪТРЕШНИ БОЛЕСТИ" Медицински университет - Плевен, 2020. 2 vols.
3. Yaseen, Kinanah. “Rheumatoid Arthritis (RA) - Musculoskeletal and Connective Tissue Disorders - MSD Manual Professional Edition.” MSD Manuals, https://www.msdmanuals.com/professional/musculoskeletal-and-connective-tissue-disorders/joint-disorders/rheumatoid-arthritis-ra. Accessed 3 December 2023.
4. Баталов, Атанас. Вътрешни болести. Edited by Федя Николов, Пловдив, "Лакс бук" ЕООД, 2020.
5. “Rheumatoid arthritis - Symptoms and causes.” Mayo Clinic, 25 January 2023, https://www.mayoclinic.org/diseases-conditions/rheumatoid-arthritis/symptoms-causes/syc-20353648. Accessed 10 December 2023.