Хемостаза
Хемостазата е термин, с който се обозначава спиране на кървенето от увреден кръвоносен съд. Хемостазата представлява сложно, силно балансирано взаимодействие между кръвоносните съдове, тромбоцитите, плазмените коагулационни фактори и фибринолитичните протеини при образуването и разграждането на кръвни съсиреци. При нормални условия тези балансирани физиологични процеси поддържат кръвта в кръвоносните съдове в течно състояние. 1,2
След нараняване хемостатичната система ангажира множество васкуларни и екстраваскуларни рецептори, които действат съвместно с кръвните елементи, за да затворят увреденото място.
Три са основните етапи:
- 1) вазоконстрикция
- 2) временно затваряне с тромбоцитна запушалка
- 3) коагулация на кръвта или образуване на фибринов съсирек
След възстановяване на съдовата цялост активирането на тромбоцитите и коагулацията се „изключва“.
Фибринолизата е нормалният физиологичен процес на разграждане на фибрина (образувалия се съсирек) и последната стъпка на хемостазата. 2
Хемостазата може да бъде класифицирана като:
- Първична (образуване на тромбоцитна запушалка). По време на нараняване или увреждане на кръвоносен съд, първата реакция за предотвратяване на загубата на кръв е вазоконстрикция, водеща до активиране на ендотелните клетки (ЕК). Активираните ЕК секретират фактор von Willebrand (vWF), чиято основна роля е да привлича тромбоцити при наранения ендотел. VWF първо се свързва с открития колаген в увредения ендотел и свързва циркулиращите тромбоцити чрез разпознаване на гликопротеин Ib-V-IX (GPIb) върху тях. Свързването на vWF с тромбоцитите е първата стъпка в процеса на адхезия на тромбоцитите. Тромбоцитите са от съществено значение за нормалната хемостаза и техните функции могат да бъдат обобщени с тройната мнемоника А: адхезия, активиране и агрегация.
- Вторична (образуване на стабилизиран фибринов съсирек чрез коагулационната каскада). In vitro е описана каскада от серинови протеази и други фактори, взаимодействащи поетапно, определени като външен път (TF-фактор VII [FVII]) и вътрешен път (фактори на повърхностен контакт). В опит да се представи по-добре коагулацията in vivo е предложен моделът на клетъчна коагулация. В този модел има само една in vivo коагулационна каскада и тя се инициира и регулира от васкуларни клетки. Коагулацията in vivo се описва най-добре чрез „етапи“ на взаимодействие на плазмения протеин със съдови клетки, а не чрез „пътища“. 7
- Третична (образуване на плазмин за разграждане на фибрина чрез фибринолиза). След като образуването на съсирек завърши, процесът на разграждане на съсирека (фибринолиза) и ремоделирането на раната започва. 7
Вие сте медицински специалист? Регистрирайте се и разберете повече за нашите продукти!
В процеса на съсирване участват множество протеини (фактори) и клетки, които може да липсват или да са увредени, затова възможните нарушения в кръвосъсирването са многобройни 4. Нарушенията в хемостазата могат да бъдат наследствени или придобити и да доведат до невъзможност на кръвта да се съсирва (хипокоагулация - хеморагична диатеза) или до повишена склонност към образуване на тромби в кръвоносните съдове (хиперкоагулация - тромбоемболични нарушения). 1,2
- Нарушения на първичната хемостаза: нарушения в тромбоцитната функция, тромбоцитопения, нарушения на съдовата стена
- Нарушения на вторичната хемостаза (колагулационната каскада):
- Вътрешен път: недостиг или липса на фактори на съсирването: хемофилия А (фактор VIII) или хемофилия В (фактор IX), наличие на автоантитела
- Витамин К асоциирани нарушения
- Нарушения на третичната хемостаза (фибринолизата) 3
Най-честото, обикновено не толкова тежко нарушение е болестта на von Wilebrand (VWD), при която има дефицит или дисфункция на фактор Von Willebrand (vWF). VWF е гликопротеин, който спомага за свързването на тромбоцитите след нараняване на ендотелните повърхности.
Съществуват 3 типа VWD, при които vWF нивата са занижени в различна степен, което отговаря и на тежестта на заболяването (по-ниски нива на фактора са обвързани с по-голяма тежест на заболяването). И при трите типа на болестта освен занижени нива на vWF, се наблюдават и по-ниски нива от нормалното на фактор VIII.
Тя се среща при около 1% от населението, но в повечето случаи е в лека форма и не води до опасни и продължителни кръвоизливи, като най-често се проявява като леко кървене от носа или венците. Това заболяване не е полово спицифично, но симптомите се проявяват по-често при жените като обилно кървене по време на менструация. 5
Хемофилията е друг проблем на кръвосъсирването. Вродената хемофилия А е нарушение на кръвосъсирването, характеризиращо се с недостиг на коагулационния фактор VIII, вследствие на генни мутации. Придобитата хемофилия А е рядко автоимунно заболяване, дължащо се на автоантитела, образувани срещу FVIII. Хемофилия В е по-рядка и се дължи на недостиг на фактор IX (FIX). Хората с хемофилия не кървят по-бързо от нормалното, но могат да кървят за по-дълго време.
От всички случаи на хемофилия между 80%-85% са хемофилия А, а между 15%-20% - хемофилия B. 6
Референции:
1. LaPelusa, A., and H. D. Dave. "Physiology, Hemostasis." Statpearls. Treasure Island (FL) ineligible companies, StatPearls Publishing LLC., 2023.
2. Boon GD. An overview of hemostasis. Toxicol Pathol 1993;21:170e9.
3. Versteeg HH, Heemskerk JWM, Levi M, Reitsma PH. New Fundamentals in Hemostasis. Physiol Rev 2013;93:327-358, 2013; doi:10.1152/physrev.00016.2011 (full text: https://www.physiology.org/doi/full/10.1152/physrev.00016.2011)
4. Thomas, Will, Kate Downes, and Michael J. R. Desborough. "Bleeding of Unknown Cause and Unclassified Bleeding Disorders; Diagnosis, Pathophysiology and Management." Haemophilia 26.6 (2020): 946-57.
5. Doherty TM, Kelley A. “Bleeding Disorders.” Statpearls. Treasure Island (FL) ineligible companies, StatPearls Publishing LLC., 2023.
6. Srivastava, A., et al. "Wfh Guidelines for the Management of Hemophilia, 3rd Edition." Haemophilia 26 Suppl 6 (2020): 1-158.
7. Reyes Gil, Morayma. "Chapter 91 - Overview of the Coagulation System." Transfusion Medicine and Hemostasis (Third Edition). Eds. Shaz, Beth H., Christopher D. Hillyer, and Morayma Reyes Gil: Elsevier, 2019. 559-64.